Във връзка с обявеното извънредно положение, властите издадоха множество актове с цел въвеждане на ограничения и справяне с пандемията (COVID-19). Поредицата от въведени ограничителни мерки доведе до блокиране на редица сектори в гражданския и търговския оборот. Ограничителните мерки са безспорно обстоятелство, което възпрепятства изпълнението на договорните задължения на страните в тези сектори. За редица работодатели и търговци ограниченията бяха окончателни – тоест, указващи преустановяването на дейността им с оглед създадената епидемична обстановка в страната. Като такива бяха посочени – ресторанти, барове, заведения за бързо хранене, дискотеки, кафе-сладкарници, търговски центрове – тип мол. Преустановена бе и трудовата дейност свързана със спортна, културно-развлекателна и научна дейност – като кина, театри, спортни и СПА-центрове, фитнес зали, както и всякаква дейност и групови форми, свързани с работа с деца.

I. НЕПРЕОДОЛИМА СИЛА

1.ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА.

            На първо време, важно е да отбележим, че практичният и масов термин за назоваване на непреодолимата сила е „форс-мажор“. За правна прецизност обаче, следва да посочим нейните пълни правни характеристики.

Непреодолимата сила представлява правно понятие, което е изрично уредено в чл. 306 от Търговския закон. Според същия, тя представлява непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Законът не дава изрично тълкуване кое е това събитие от извънреден характер. Правната теория и съдебна практика допълват, че това са природни бедствия, състояние на война, новоприети нормативни актове, административни актове на държавни и общински органи. Или това са събития и обстоятелства, които по своето естество са извън контрола на страните по договора и обуславят всеобща извънредност от обективна страна.

В този смисъл, състоянието на епидемична криза и извънредно положение въведено с решението на Народното събрание от 13.03.2020г., доразвито с ограничителните мерки на Министъра на здравеопазването и Закона за мерките и действията през време на извънредното положение, безспорно представлява състояние на „форс мажор“ или още непреодолима сила.

2.ТРЯБВА ЛИ ДА БЪДЕ УГОВОРЕНА ИЗРИЧНО В ДОГОВОРА?

Много често договорите съдържат нарочни клаузи за това какво страните разбират и ще прилагат в състояние на „форс-мажор“. Такива обстоятелства най-често са събития  от извънреден характер, възникнали след сключването на договора, като например: действия и актове на държавни и общински органи по Закона за устройство на територията и останалите приложими в строително-инвестиционния процес законови и подзаконови нормативни актове, свързани със съгласуване, одобряване и изменение на устройствени схеми и планове, налагане на строителни забрани, неправомерно бездействие, забавяне или отказ от дължимо действие от страна на орган на публична власт, пречки, създадени от юридически лица-монополисти в строително- инвестиционния процес (вкл. електроразпределителните дружества, ВиК дружества и др.) включително нормативни промени, необичайни метеорологични условия, граждански размирици, военни и други извън обичайните обществени промени и други от този характер.

Честа е и практиката такива клаузи да не бъдат изрично уговорени. Това обаче не изключва възможността страната, която има задължение по договора, но е изпаднала в хипотеза на непреодолима сила да се позове на нея, доколкото самият закон допуска непосредствено тази възможност.

Ето защо, дори и да липсва уредба в сключения между страните договор относно възможностите за позоваване на последиците от непреодолима сила, то за всяка от страните по договора има такава правна възможност, тъй като законът я позволява.

Тук веднага следва да обърнем внимание, че за да се третира като непреодолима сила едно непредвидимо събитие за съответния договор и страни, то събитието следва да е възникнало след сключването на сделката. Това още означава, че за договори сключени след възникване и по време на непредвидимото събитие, няма да се прилагат особените правила на непреодолимата сила.

3. КОЙ ИМА ПРАВО ДА СЕ ПОЗОВЕ НА НЕПРЕОДОЛИМА СИЛА?

Това може да направи всяка от страните по сделката, която има изискуемо задължение по нея, и което задължение не може да изпълни поради възникналата непреодолима сила.

Важна особеност е обаче, че правото да се позове на непреодолима сила няма длъжникът, който вече е бил в забава към момента на възникване на извънредното положение. Това ще рече например, че ако сме имали задължение да извършим и предадем изработка по договор, и това е следвало да бъде сторено до 01.03.2020г., то няма как да твърдим, че към 13.03.2020г. не можем да предадем изработеното поради обявеното извънредно положение, липса на работна ръка или липса на възможност за доставка.

Като друг пример – тези търговци, чиято дейност е непосредствено преустановена поради въведените ограничителни мерки – ресторантьори, хотелиери и др., могат да се позовават на „форс-мажор“ по отношение сделките, които следва да изпълнят пред трети лица, стига тези сделки да са били договорени преди възникване на извънредното положение. Преценката за непредвидимост и непредотвратимост на събитието за съответната сделка е строго каузална за всеки случай.

4. КАКВО СЕ СЛУЧВА С ИЗПЪЛНЕНИЕТО ПО ДОГОВОРА ПРИ НЕПРЕОДОЛИМА СИЛА?

Краткият отговор е, че изпълнението по договора се спира, докато трае непреодолимата сила. Това означава, че всяка от страните временно не дължи на другата изпълнение на задълженията си по договора. След отпадането на събитието, действието на договора и изпълнението на задълженията по него се продължават. Много често в договорите се включва клауза, че изпълнението на договора се удължава с периода на действие на непреодолимата сила.

Важно е да се спомене, че ако непреодолимата сила продължи дълго във времето и кредиторът загуби интерес от изпълнението по договора, то той може да го прекрати. Това право има и длъжникът по договора, т.е. всяка от страните. Прекратяването обаче съгласно трайната съдебна практика действа занапред, т.е. от момента на неговото извършване, а не с обратна сила, което означава, че страните не си дължат връщане на полученото по договора.

5. КАКВО СЛЕДВА ДА ИЗВЪРШИ СТРАНАТА, ЗА ДА СЕ ПОЛЗВА ОТ ПРАВАТА ПРИ НЕПРЕОДОЛИМА СИЛА.

След възникване на събитието длъжникът следва да уведоми другата страна за невъзможността си за изпълнение, включително да посочи в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. Това уведомяване следва да бъде извършено писмено според изискването на закона. Практиката е това да се стори в разумни и кратки срокове. Липсата на уведомяване води до невъзможност страната да се позовава на благоприятните за нея последици от непреодолимата сила, включително тя би дължала обезщетение за настъпилите вреди в тежест за ответната страна.

6. ЗА КОИ ДОГОВОРИ МОЖЕ ДА СЕ ПРИЛАГА „ФОРС-МАЖОРЪТ“?

Няма еднозначен отговор на този въпрос. Преценката е винаги каузална и зависи от естеството на договора, договорното задължение, както и това по какъв начин ограничителните мерки във време на извънредно положение рефлектират върху тези задължения. От изключително значение е и преценката дали самото извънредно събитие е имал такъв непредвидим и непредотвратим характер за договора, вкл. и към момента на неговото сключване. Ако отговорът е положителен и страната е изпаднала в невъзможност да изпълнява задълженията си, то тя може да се позове на непреодолима сила.

II.СТОПАНСКА НЕПОНОСИМОСТ

Стопанската непоносимост е друго понятие, което е свързано с извънредните и непредвидими обстоятелства по сделките.

Тя се изразява в това, че когато са настъпили такива изменения (икономически, обществено-политически, социални), които страните по договора не са предвидили и не са могли да предвидят, и запазването на договора в първоначалното му съдържание противоречи на справедливостта и добросъвестността, то всяка от тях може да поиска от съда да измени или да прекрати изцяло или отчасти договора, с цел възстановяване на тази справедливост. Тоест, стопанската непоносимост има за цел да възстанови еквивалентността в задълженията на страните съобразно измененията в обществените условия, доколкото след тяхното възникване запазването на договора в първоначалния му вид би било в явно противоречие с основни нравствени и правни категории като добросъвестност и справедливост.

Етo защо, ако приемем, че тези непредвидими обстоятелства (в това число и извънредното положение и ограничителните мерки също) продължат значително във времето, и същевременно са възникнали значителни изменения в социално-икономическите или други обществени условия, които съществено се отличават от тези, при които един договор е бил сключен, и договорните условия явно противоречат на справедливостта и добросъвестността, то страната, чието задължение е станало изключително обременително, може да поиска договорът да бъде изменен или прекратен изцяло или отчасти.

Тук отново е важно да се отбележи, че страната може да се позовава на стопанска непоносимост, когато тя е възникнала след сключване на договора.

Важно е да се акцентира, че за разлика от непреодолимата сила, стопанската непоносимост не се прилага автоматично. Нужно е страната да се обърне към съда с искане за нейното прилагане. Само съдът е компетентен да оцени въздействието на измененията в обществено-икономическите условия върху сключения между страните договор. Съдебното решение ще се прилага занапред, считано от датата на завеждане на исковата молба.

III. ДОГОВОРИТЕ ЗА НАЕМ И ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ

Изключително актуален към днешна дата остана въпроса какво се случва с всички онези договори за наеми на офиси, търговски площи и т.н., в условията на извънредно положение.

Следва обаче да разграничим 2 хипотези по сключените договори за наем:

1.По отношение договорите за наем на обекти, спрямо които действа непосредствено забраната за преустановяване на търговска дейност, в това число търговски центрове – тип Мол, кина, ресторанти, заведения за бързо хранене и други;

На първо място, наемодателите на такива обекти (напр. наемодателят-собственик на МОЛ), са в невъзможност да изпълняват основното си задължение по договора – да осигурят пълноправно и необезпокоявано ползване на имота, поради въведената изрична забрана на Министъра на здравеопазването. Същевременно обаче, и доколкото въведените ограничения следва да се квалифицират като непреодолима сила (форс-мажор), то няма как наемателят да ползва този аргумент и да иска преустановяване на договора на това основание. Тук следва да се приложат правилата на непреодолимата сила и действието на договора да бъде спряно за периода на извънредното положение – арг. от чл. 306, ал. 4 от Търговския закон). Това означава, че наемателят няма да има задължение за заплащане на наем, доколкото е в невъзможност да ползва помещението. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 90 от Закона за задълженията и договорите, според който наемателят има право да откаже изпълнение на задължението си за плащане, след като наемодателят не изпълнява своето задължение да му осигури ползването на имота. След неговото преустановяване, то договорът ще продължи своето действие съобразно уговорките между страните.

Ако обаче непреодолимата сила продължи значително във времето и страната (и наемодател и наемател) по договорa за наем загуби интерес от неговото поддържане, то всяка от тях може да поиска прекратяване на договора – арг. от чл. 306, ал. 5 от Търговския закон.

2. Що се отнася до договорите за наем, които касаят търговски обекти, които не са непосредствено обхванати от ограничителните заповеди на Министъра на здравеопазването и търговците продължават дейност.

На първо време, тук наемодателят не е възпрепятстван от описаните в т. 1 ограничения и осигурява изпълнението на основното си задължение – да поддържа необезпокояван достъп до имота. Същевременно обаче, с оглед въведените икономически рестрикции множество бизнеси преустановиха сделките и доставките си, вкл. значително намаля нетния им приход. Тези бизнеси изпаднаха в тежки затруднения да посрещат режийните си разходи, част от които е и този по договора за наем. За тях обаче не съществува възможност да се позоват на непреодолима сила, която би могла да ги освободи от задължението. Прието е, че липсата на парични средства не освобождава длъжника от задължението му за плащане – арг. от чл. 81, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Ако обаче задължението стане изключително обременително за длъжника, а същевременно икономическите условия и нетни приходи продължават да се влошават във времето, то наемателят би могъл да се позове на стопанска непоносимост (описана по-горе) и да иска от съда да измени или прекрати договора за наем (възможността е описана по-горе).

Следва да се отбележи, че често в договорите за наем се съдържат клаузи, които предвиждат цената по договор за наем да подлежи на актуализация, например съобразно индекса на цените на потребителските стоки, което също може да се ползва като възможност от наемателя за промяна на цената. Често договорите съдържат и клаузи, в които страните договорят конкретни хипотези, при които ще изменят или прекратят договорите.

Не на последно място, наемателят може да инициира преговори с наемодателя за промяна на условията по договора за наем с оглед създадената извънредна ситуация в страната и затрудненията, в които е изпаднал. В интерес и на двете страни е да съхранят договорната връзка и партньорските си отношения във възможно най-изгодни условия. Разбира се, всякакви нови уговорки относно цената следва да бъдат оформени в писмен вид.

3.В заключение обаче, важно е да се отбележи, че към настоящия момент действа следната рамка на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение: до прекратяване на извънредното положение е невъзможно начисляването на лихви и неустойки за забавени плащания по сключените от частни лица договори, както и е невъзможно на това основание извършването на разваляне на договора или обявяване на предсрочна изискуемост. Макар замисълът на тази част от закона бе да обхване задълженията по банкови кредити и такива от други финансови институции (и за което се очаква изрична нормативна редакция от Народното събрание), то към настоящия момент тя следва да се прилага за всякакви договори и договорни задължения. В този смисъл, дори и да се стигне до хипотеза, в която договор за наем, сключен между частни субекти – физически и юридически лица, не се обслужва, то в периода на извънредното положение наемодателят няма как да начисли лихви за забава или неустойки. Спорна остава и възможността да се пристъпи разваляне на сключения договор поради тази забава с оглед въведената обща рестрикция от законодателя (и за която отново подчертаваме, че предстои нормативна промяна).

 На разположение на страните обаче, остават хипотезите описани по-горе.

Настоящата статия има спомагателен характер и е създадена с цел да ориентира бизнеса във възможностите, които има в ситуацията на извънредно положение. Статията няма претенции за пълнота и изчерпателност и не замества квалифицираната юридическа помощ.

Автор: адв. Симеон Джамбазов, Адвокатска къща „Джамбазов и партньори“