Етикет: правна закрила

МОРАТОРИУМ ВЪРХУ КРЕДИТИТЕ ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ

Posted on

В края на месец март 2020г. и във връзка с усложнената икономическа обстановка в Европейския съюз поради разпространението на COVID-19 с цел облекчаване на пазарния стрес, Европейският банков орган (ЕБО) издаде насоки относно законодателните и частните мораториуми върху плащания по кредити (EBA/GL/2020/02). Във връзка с тези насоки, Българската народна банка изиска от всички търговски банки у нас да предложат единен проект на правила за частен мораториум върху плащанията по банкови кредити във връзка със ситуацията с COVID-19. Проектът бе предложен от Асоциацията на банките в България и утвърден с нарочно решение от Управителния съвет на Българската народна банка. С този акт се създаде възможност физически и юридически лица да разсрочат или преструктурират задълженията си по банкови кредити в няколко направления, описани по-долу.

Същевременно, на 09 април 2020г. бе обнародвано и изменение в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, с което се прецизира правната уредба относно възможността за настъпване последиците на забава или предсрочна изискуемост при просрочване на парични задължения по договор за кредит, както и за евентуалното разваляне на тези договори. Последната законова рамка гласи следното: „До отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи.“  Съгласно законодателната рамка, до прекратяване на извънредното положение и в случай на забава или просрочие на текуща вноска по кредит или договор за лизинг, банката или лизингодателят нямат възможност да начисляват лихви за просрочие или неустойки, вкл. нямат възможност да развалят договорите на това основание. След прекратяване на извънредното положение, тази възможност се възобновява и в случай, че забавата е все още налице, то банката ще има възможност да упражни тези свои права

I.КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА МОРАТОРИУМА ЗА КРЕДИТИТЕ?

Мораториумът за кредитите на частни лица представлява допустима от европейското и българското законодателство временна възможност за отсрочване на текущите задължения за лихви и главница по сключен договор за банков кредит/лизинг между физически и юридически лица и съответната финансова институция. Мярката се изразява само и единствено във временно отлагане заплащането на вноските по текущия погасителен план и не касае и обхваща съществени изменения в договора за кредит – като нови лихвени условия, или нова главница.

II.ОТ КОГО ЩЕ СЕ ПРИЛАГА МОРАТОРИУМА?

Съгласно приетите от Асоциацията на банките правила, всяка българска търговска банка, която изрично е изразила съгласие да прилага тези правила, може да прилага мярката. В тази връзка е нужно физическото или юридическото лице да се увери, че банката му е възприела правилата за прилагане на мораториума. Банката, приела да прилага правилата, има задължение да обявяви публично предлаганите облекчения на своя сайт, в банковите салони и по друг подходящ начин. Обявлението се счита отправено до всички клиенти, отговарящи на горните изисквания. В обявлението се посочва редът, по който банката ще договаря отсрочване на задълженията, както и началният момент, от който то ще бъде прилагано. Ето защо гражданите е нужно да проверят интернет страниците или банковите салони на обслужващите ги банки, за да се уверят, че те ще прилагат мярката, както и какъв е редът, който те ще спазвати.

III.КОИ СА ЛИЦАТА, КОИТО МОГАТ ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ ОТ МЯРКАТА?

Правилата за отсрочване и уреждане на задължения се прилагат по отношение на клиенти (физически и юридически лица) на търговските банки у нас, които отговарят кумулативно на следните условия:

  1. Кредитополучатели (клиенти на банките), с изключение на кредитни институции, които имат или очакват затруднения при погасяване на задълженията си, съгласно сключения с кредитора договор, във връзка с пандемията от COVID-19 и ограниченията, въведени със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и техните последици.
  2. Към 01.03.2020 г. задълженията на клиентите по са редовно обслужвани или с просрочие не повече от 90 дни.
  3. Клиентите изразяват изрично желание да се възползват от облекченията, предлагани от кредитора.

Само при кумулативното наличие на трите предпоставки, клиентът може да се възползва от възможностите, които мярката допуска.

IV.ЗА КОИ КРЕДИТИ И ТЕХНИ КОМПОНЕНТИ ЩЕ СЕ ПРИЛАГА МЯРКАТА?

Според приетите правила, отсрочват се задължения и кредити за срок до 6 месеца, който изтича не по-късно от 31.12.2020 г. Крайната дата може да варира в зависимост от датата, на която клиентът е поискал да се възползва от отсрочването и от наличието на просрочени вноски към тази дата. Отсрочването може да обхване всички изискуеми суми или само главница.

Важно е да се отбележи, че непогасените на първоначално договорените падежи суми се погасяват на части след изтичане на гратисния период, съгласно приложимия механизъм на отсрочване, освен ако изрично е предвидено друго в приложимия механизъм..

Искането за отсрочване може да включва както непогасени в срок вноски преди подаване на искането, така и вноски с ненастъпил падеж. Ако към датата на отправяне на искането за отсрочване клиентът не е в забава, отсрочването се прилага само за в бъдеще – по отношение на вноски с ненастъпил падеж.

За да се приложи мораториумът, клиентът трябва да заяви изрично искане пред обслужващата го банка. Срокът за това е 22.06.2020г., а кредиторът се произнася в срок до 30.06.2020г. Банката ще извърши проверка за наличие на изнесените по-горе предпоставки, като се очаква да изискват допълнителна документация с цел доказване на наличието им.

Датата, на която е направено искането на клиента да ползва отсрочване, не променя общия времеви обхват на отсрочването

Клиентът има възможност да се откаже от предоставения гратисен период по-рано от предвиденото и да поиска изготвяне на погасителен план.

Предлаганите механизми за отсрочване и уреждане на задължения се отнасят само за такива, произтичащи от договори, сключени преди 31.03.2020 г.

  • КОНКРЕТНИ МЕХАНИЗМИ ЗА ОТСРОЧВАНЕ

 Механизъм № 1 – отсрочване на главница и лихва за до 6 месеца

Дължимите суми (главница и лихва) се отсрочват за срок до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г. Целият остатък от дълга, заедно с неплатената главница по време на гратисния период, се погасяват съгласно нов погасителен план за срок с до 6 месеца по-дълъг от първоначалния, в зависимост от броя на отсрочените вноски. Към всяка вноска по погасителния план до изтичане на срока на кредита или друг разумен по-кратък период, договорен с кредитополучателя, се добавя равна част от непогасената по време на гратисния период лихва.

Механизъм № 2 – отсрочване на главница за до 6 месеца

Дължимите суми по главница се отсрочват за срок до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г. Дължимата за периода лихва се плаща, съгласно договора. След изтичане на гратисния период се изготвя нов погасителен план, който да обхване целия остатък от дълга, включително неплатена главница по време на гратисния период. Новият погасителен план се удължава в зависимост от броя на неплатените вноски, но с не повече от 6 месеца.

Механизъм № 3, приложим за револвиращи продукти

Револвиране на кредитна линия се допуска, въпреки че дължими вноски или част от тях не са погасени. Погасяването на вноските се отлага до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г. Не се формира минимална сума за револвиране на кредитен лимит по кредитна карта, считано най-рано от 01.02.2020 г., за срок до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г. След изтичане на гратисния срок се прилагат уговорките по първоначалния договор. За срок до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г. дължимата месечна лихва по кредит – овърдрафт, се погасява за сметка на неусвоен лимит или плащането ѝ се отсрочва за срок до 6 месеца след изтичане на гратисния период.

Избор на механизъм  

Изборът на кой да е описаните по-горе механизми за отсрочване на задължения се извършва по взаимно съгласие на страните. Инциативата за това трябва да дойде от кредитополучател-длъжник, който е нужно да заяви нарочно искане в срок до 22.06.2020г. пред обслужващата го банка.

Редът, предвиден в предходните точки, се прилага съответно и по отношение на финансови институции – дъщерни дружества на банка.

Приетите правила изрично допускат, че извън описания по-горе ред, кредиторите могат да договарят с клиентите си индивидуални схеми на отсрочване, различни от изброените по-горе, както и други облекчения.

Нашият съвет към гражданите и бизнеса е да направят задълбочено проучване на всички възможности за преструктуриране на кредитните им задължения преди да пристъпят към подписване на споразумение за разсрочване, включително да извършат нужните им изчисления и консултации с професионалисти в сферата. Призоваваме и за повече бдителност относно договорните клаузи в споразуменията, които им се предлагат.

Настоящата статия има спомагателен характер и е създадена с цел да ориентира бизнеса и гражданите във възможностите, които имат в ситуацията на извънредно положение. Статията няма претенции за пълнота и изчерпателност и не замества квалифицираната юридическа помощ.

Автор: адв. Симеон Джамбазов, Адвокатска къща „Джамбазов и партньори“

ПОСЛЕДНИ ИЗМЕНЕНИЯ В ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ

Posted on

На 9 април 2020г. бе публикуван извънреден брой на Държавен вестник, в който бяха обнародвани последните изменения в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Представяме Ви най-съществената част от тях.

I.На първо време, бяха прецизирани разпоредбите, касаещи спирането и прекъсването на процесуалните срокове.

С новата разпоредба се установява, че до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства.

Същевременно, с изменението на закона, бе обнародвано и изрично приложение с кръг от дела, по които сроковете не спират да текат през време на извънредното положение, а именно:

I. Наказателни съдебни производства

1. Делата по чл. 64 и чл. 65 от Наказателно-процесуалния кодекс и по чл. 270 от Наказателно-процесуалния кодекс;

2. Делата по чл. 66 от Наказателно-процесуалния кодекс;

3. Делата по чл. 67 от Наказателно-процесуалния кодекс;

4. Делата по чл. 68 от Наказателно-процесуалния кодекс;

5. Делата по чл. 69 от Наказателно-процесуалния кодекс;

6. Делата по чл. 70 от Наказателно-процесуалния кодекс;

7. Мерките по чл. 72 и чл. 73 от Наказателно-процесуалния кодекс;

8. Разпит на обвиняем пред съдия по чл. 222 от Наказателно-процесуалния кодекс;

9. Разпит на свидетел пред съдия по чл. 223 от Наказателно-процесуалния кодекс;

10. Делата по чл. 427 от Наказателно-процесуалния кодекс;

11. Делата по глава пета, раздел II от Закона за здравето;

12. Делата по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест по искания за задържане или предаване на лица;

13. Делата по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода;

14. Делата по чл. 7 от Указа за борба с дребното хулиганство;

15. Делата по чл. 225, ал. 6 от Наказателния кодекс;

16. Делата по чл. 326, ал. 2 от Наказателния кодекс;

17. Делата по чл. 355 от Наказателния кодекс;

18. Делата, образувани по искания по Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 159а от Наказателно-процесуалния кодекс;

19. Процесуалните действия по реда на чл. 146, чл. 158, чл. 161, чл. 164 и чл. 165 от Наказателно-процесуалния кодекс;

20. Делата по обжалване или протестиране на наказателни постановления, издадени при или по повод извънредното положение;

21. Делата по чл. 437 от Наказателно-процесуалния кодекс за предсрочно освобождаване по чл. 70 и 71 от Наказателния кодекс.

II. Граждански и търговски съдебни производства

1. Делата за упражняване на родителски права само относно привременни мерки;

2. Делата по Закона за защита от домашното насилие само относно заповед за незабавна защита или изменение на същата, както и в случаите на отхвърляне на молбата за защита;

3. Разрешения за теглене на суми от детски влогове;

4. Обезпечителните производства;

5. Делата за обезпечаване на доказателства;

6. Искания по Закона за електронните съобщения и чл. 19, ал. 6 във връзка с ал. 5 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел във връзка с чл. 536 от Гражданския процесуален кодекс;

7. Делата по чл. 62, ал. 3 от Закона за кредитните институции.

III. Административни съдебни производства

1. Делата по чл. 60 и чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс;

2. Делата по чл. 75 и чл. 157 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

3. Делата по чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи;

4. Обезпечителните производства;

5. Делата за обезпечаване на доказателства;

6. Делата по чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража;

7. Делата по чл. 252 от Административнопроцесуалния кодекс;

8. Делата по Закона за обществените поръчки;

9. Делата по Закона за концесиите;

10. Делата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове;

11. Делата по глава трета от Закона за държавната собственост и глава трета от Закона за общинската собственост;

12. Делата по Изборния кодекс;

13. Делата по оспорване на актове за установяване на публични вземания;

14. Делата по чл. 215 от Закона за устройство на територията, свързани с оспорване на актове за издадени разрешения за строеж и за одобрени и/или изменени подробни устройствени планове;

15. Делата по обжалване или протестиране на административни актове, издадени при или по повод извънредното положение;

16. Делата по глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

       Законодателят въведе и изрична разпоредба, според която сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други срокове“ в старата редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на новия закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в „Държавен вестник“.

 Уточнено бе, че извършените действия от обявяването на извънредното положение до влизането в сила закона запазват силата си.

Прецизирана бе и нормата относно спирането на давностните срокове, като бяха обхванати и хипотезите на придобивната давност. Сега нормата има следното съдържание:

„През време на извънредното положение не текат „давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти“

Друго важно изменение е, че не се удължават сроковете относно производствата, свързани с възлагане на обществени поръчки, концесионните процедури, производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, производствата по глава трета от Закона за държавната собственост и по глава трета от Закона за общинската собственост, производствата по Закона за подпомагане на земеделските производители, производствата по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, производствата по Закона за горите, производствата по Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, производствата по Закона за ветеринарномедицинската дейност, производствата по Закона за устройство на територията и производствата по Закона за защита на конкуренцията.

Нормата влиза в сила, считано от 17.04.2020г., като гражданите имат възможност да предприемат защита на техните права и интереси до настъпване на тази дата.

II. Актуализирана бе и разпоредбата относно забавата по парични плащания и предсрочна изискуемост по кредитите. Тя вече ще се прилага само по отношение на банкови кредити, други форми на финансиране и такива от други финансови институции, както и по отношение на договори за лизинг.

Нормата вече гласи следното: „До отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи.“

С тази формулировка отпаднаха хипотезите касаещи забава по други договори (извън банковите кредити и договори за лизинг), както и възможностите за развалянето им. Това означава, че през време на извънредното положение, ако страната по договор за изработка, СМР или наем например, изпадне в забава за свои парични задължения, то договорът би могъл да бъде развален на това основание от кредитора (освен, ако страната-длъжник не е изпаднала в хипотеза на непреодолима сила).

III. С изменението на закона бяха обхванати и въпроси, касаещи туристическия бизнес, като се създаде възможност за отменени пътувания поради извънредното положение да бъдат издавани ваучери, а при липса на възможност за споразумение между опертаора и пътуващия – туроператорът да възстанови заплатените суми в срок до 1 месец след изтичане на извънредното положение. Нормата гласи следното:

„Туроператор, който трябва да възстанови заплатена сума от пътуващ за туристическо пътуване, когато е било отменено поради обявеното извънредно положение, може да предложи на пътуващия ваучер за заплатената сума. Ако пътуващият не приеме ваучера и при липса на друго споразумение за туристически пакет – заместител, между туроператора и пътуващия, туроператорът възстановява не по-късно от един месец, считано от датата на отмяната на извънредното положение, всички плащания, които е получил от пътуващия или от негово име.“

IV. Бяха въведени и изменения в Кодекса на труда относно договорите за краткотрайна сезонна работа. Сега тези договори могат да се сключват за повече от един ден, като това време не се признава за трудов стаж. Такива договори могат да се сключват и от регистрирани тютюнопроизводители за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от тютюн. Договорите са с нормална продължителност на работното време за деня до 8 часа, като страните по него може да уговарят работа за 4 или 6 часа.

            V. По отношение на имоти – държавна и общинска собственост, отдадени под наем, бе въведено следното правило:

„До отмяната на извънредното положение по решение на Министерския съвет министрите, областните управители и ръководителите на други ведомства, предоставили под наем или за ползване имоти – държавна собственост, или общинските съвети, предоставили под наем или за ползване имоти – общинска собственост, може да приемат решения, съответно издадат заповеди за намаляване размера на вноските за наем и за ползване или за освобождаване от заплащането им изцяло или частично от физически и юридически лица – наематели или ползватели, които са ограничили или преустановили дейността си вследствие на мерките и ограниченията, наложени по време на извънредното положение.“

VI. Изрично бе изменена и размера на глобата за неспазване на въведените от Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки. Новият размер на глобата за физически лица е в размер от 300 – 1000 лева, а при повторно нарушение – от 1000 – 2000 лева, а за юридически лица глобата е в размер от 500-2000 лева за първо нарушение и от 2000-5000 лева за всяко следващо.

Новата разпоредба представлява „по-благоприятен закон“ и по отношение на гражданите, които вече са санкционирани с актове за установяване на административно нарушение по стария режим с по-висок размер на глобата (5 000 лева), като до влизането в сила на наказателното им постановление могат да се позовават на законодателното изменение и да изискат неговото прилагане, т.е. за редуциране на глобата им.

VII. Не на последно място – с нарочна разпоредба законодателят уреди и въпроса относно осигурителната тежест при прилагане на мярката 60/40. Според новата правна норма, държавата чрез Националния осигурителен институт поема и дължимите осигурителни вноски по отношение нейната част при прилагане на мярката (т.е. върху 60% от дължимото брутно месечно трудово възнаграждение). По отношение останалите изисквания за прилагане на мярката – няма промени.

Настоящата статия има спомагателен характер и е създадена с цел да ориентира бизнеса във възможностите, които има в ситуацията на извънредно положение. Статията няма претенции за пълнота и изчерпателност и не замества квалифицираната юридическа помощ.

Автор: адв. Симеон Джамбазов, Адвокатска къща „Джамбазов и партньори“

Facebook Linkedin

ЗАКОНЪТ ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ – СРОКОВЕ, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Posted on

Считано от 13.03.2020г., с нарочно решение на Народното събрание на Република България, е обявено извънредно положение върху цялата територия на страната.

Съгласно чл. 57 от Конституцията на Република България, при извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на:

-правото на живот,

– невъзможността за подлагане на мъчение, на жестоко, безчовечно или унизително отношение,

– правото, че всеки е невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда

– правото на неприкосновеност на личния живот на гражданите, на ненамеса в личния и семейния му живот;

– забраната за посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.

– правото на свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи.

Същевременно, на 24.03.2020г. в Държавен вестник бе обнародван Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Последният имаше за задачата да уреди всички неотложни социално-здравни за държавата и гражданите въпроси в условията на извънредно положение заради пандемията с коронавируса. Извън обхвата на закона останаха въпросите касаещи икономическите мерки. С цел улесняване на гражданите и фирмите сме систематизирали материала по глави.

I. СРОКОВЕ

СРОКОВЕ, КОИТО СПИРАТ ДА ТЕКАТ ОТ 13 МАРТ 2020Г. ДО ОТМЯНАТА НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ

1.процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда;

NB! Горното означава, че спират да текат всички срокове по всякакви образувани и висящи граждански, търговски, административни или друг вид дела, с изключение на наказателните такива и тези по закона за екстрадицията и европейската заповед за арест.

2.давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания;

NB! Така например, ако в момента тече давностен срок за събиране на Ваше неплатено задължение (например, сума по неплатена фактура), то този срок до изтичане на извънредното положение се счита за спрял. Продължават да текат сроковете за образуване на наказателно-административни производства, както и за тяхното обжалване. Например, продължават да текат сроковете за съставяне и за обжалване на наказателни постановления и електронни фишове от КАТ.

3.сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, с изключение на производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове

4.сроковете по реда на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, cвъpзaни c пoдaвaнeтo нa дeĸлapaции зa нecъвмecтимocт и зa имyщecтвo и интepecи oт лицaтa, зaeмaщи виcши пyблични длъжнocти, ĸaĸтo и пo oтнoшeниe нa пpoизвoдcтвaтa пo ycтaнoвявaнe нa ĸoнфлиĸт нa интepecи и oтнeмaнe в пoлзa нa дъpжaвaтa нa нeзaĸoннo пpидoбитoтo имyщecтвo, в тoвa чиcлo и нaлaгaнeтo нa oбeзпeчитeлни мepĸи зa oбeзпeчeниe нa бъдeщ иcĸ зa oтнeмaнe нa имyщecтвo.

NB!! – остава задължението за подаване на eжeгoднaтa дeĸлapaция зa имyщecтвo и интepecи, чийтo cpoĸ ocтaвa дo 15 мaй (зa пpeдxoднaтa ĸaлeндapнa гoдинa)

5.cpoĸoвeтe пo Зaĸoнa зa cъдeбнaтa влacт, ĸacaeщи пoдaвaнeтo нa paзлични видoвe дeĸлapaции на мaгиcтpaти – cъдии, пpoĸypopи и cлeдoвaтeли.

NB!! – остава задължението за подаване на eжeгoднaтa дeĸлapaция зa имyщecтвo и интepecи, чийтo cpoĸ ocтaвa дo 15 мaй (зa пpeдxoднaтa ĸaлeндapнa гoдинa)

II.СРОКОВЕ, КОИТО СЕ ПРОДЪЛЖАВАТ

2.1.Извън посочените в т. I срокове, всички други срокове, които изтичат през време на действие на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправните субекти, се удължават с 1 месец, считано от датата н прекратяване на извънредното положение. Това удължаване се отнася и за административни актове, които са ограничени със срок и изтичат през време на извънредното положение.

NB!! Горното означава, че ако сте имали срок за предприемане на някакво действие, вменено Ви от административен орган или нормативен акт, и той изтича в периода след 13.03.2020г., то този срок се продължава до 1 месец след прекратяване на извънредното положение.

2.2. Продължават се с 6 месеца действието на личните документи за самоличност и издадените документи за управление на моторно превозно средство, които изтичат в периода от 13.03.2020г.-31.10.2020г.  За срока на удължаването личната карта е валиден идентификационен документ за самоличност само на територията на Република България. (тоест, в този срок документите не се прилагат на територии извън страната).

2.3. Продължават се с 2 месеца, считано от датата на прекратяване на извънредното положение, разрешенията   за извършване на дейности от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, които изтичат по време на извънредното положение.

2.4. Продължават се всички срокове, изтичащи във време на извънредното положение, относно семейни помощи по реда на Закона за семейните помощи за деца – до края на месеца, в който е прекратено извънредното положение.

  • УДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКОВЕ ЗА ДЕКЛАРИРАНЕ И ПЛАЩАНЕ НА ДАНЪЦИ

1.До 30.06.2020г. се удължават следните срокове:

-Срокът за подаване на годишните данъчни декларации по ЗКПО за 2019 г. и плащане на данъка

– Срокът за подаване на годишните данъчни декларации по ЗДДФЛ за 2019г. само по отношение на Едноличните търговци (ЕТ) и земеделски производители, избрали да се облагат като ЕТ.

NB!! За всички останали самоосигуряващи се лица, които се облагат по реда на ЗДДФЛ следва да спазят установените срокове – 30.04.2020г., а ако желаят да ползват отстъпка от 5% – да извършат деклариране до 30.03.2020г.

–Срокът за ползване на отстъпка от 5% при предплащане за цялата година на данъка върху недвижимите имоти и/или данъка върху превозните средства.

–Срокът за публикуване на декларация, че предприятието не е извършвало дейност през отчетния период. (чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството).

2.        До 31 май 2020г. се удължава срокът за ползване на отстъпка от 5% при подаване на годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ  и довнасяне на дължимия данък – само за ЕТ и земеделски производители.

3. До 30 септември 2020г. се удължава срокът за публикуване на годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и годишните доклади от предприятията, като се допуска годишните финансови отчети да бъдат подписвани с електронен подпис.

4 . По време на извънредното положение не се образуват изпълнителни дела от публичните изпълнители на НАП, освен в особено важни случаи.  

Във връзка с графика за годишното облагане и деклариране в условията на извънредно положение – виж указания на Националната агенция по приходите – https://nap.bg/news?id=4207

III. ЗАПОРИ, ПУБЛИЧНИ ПРОДАНИ И ВЪВОДИ ВЪВ ВЛАДЕНИE

  1. През време на извънредното положение се спират всички обявени публични продани и въводи във владение, обявени от държавните и частните съдебни изпълнители. След отмяна на извънредното положение публичните продани и въводите във владение се насрочват наново, като не се дължат нови такси и разноски.
  • Не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения.

NB!! Забраната касае само физически лица. Остава възможността за налагане на запори на юридически лица.

  • До отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.

NB!!! Горното означава, че във времето на извънредното положение банка или кредитираща институция (като най-често срещани хипотези) не може да начислява лихви, неустойки, или да обяви предсрочна изискуемост при забава в плащането и обслужването на кредит, както и да извършва действия по разваляне на договор или изземване на вещи.

            Във връзка с трудовите права на служители и работодатели – виж статията ни на този линк – https://dzhambazov-law.eu/?p=522

Настоящата статия има спомагателен характер и е създадена с цел да ориентира гражданите и бизнеса във възможностите, които има в ситуацията на извънредно положение. Статията няма претенции за пълнота и изчерпателност и не замества квалифицираната юридическа помощ.

Автор: адв. Симеон Джамбазов, Адвокатска къща „Джамбазов и партньори“

Facebook Linkedin

РЕД ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА КОМПЕНСАЦИИ ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ПРИ ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ

Posted on

На 30.03.2020г. Министерският съвет на Република България прие свое Постановление за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г.  Предстои обнародване на Постановлението в Държавен вестник, като е предвидено то да породи действие със задна дата – от 13.03.2020г.

КОИ РАБОТОДАТЕЛИ МОГАТ ДА ПРЕТЕНДИРАТ ЗА КОМПЕНСАЦИИ:

            I. За изплащане на компенсации могат да кандидатстват работодатели, които:

1. са местни физически или юридически лица, както и чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България;

2. нямат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата или общината, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, и за които работодателят не е предприел действия за разсрочване, отсрочване или обезпечение;

3. не са обявени в несъстоятелност или не се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация;

4. запазят заетостта на работниците и служителите, за които са получили компенсация, за период, не по-малък от периода, за който са изплатени компенсациите;

5. не прекратят трудови договори на работници и служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда през периода, за който им се изплащат компенсации;

6. нямат установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение, нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63,
ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301–305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност през период от 6 месеца преди издаването на заповедта за преустановяване на работа.

Компенсации могат да се изплащат на:

1.Работодател, който поради извънредното положение, със своя заповед, издадена въз основа на заповед на държавен орган, е преустановил работата на предприятието или на част от предприятието (тоест, бил е обхванат от ограничителните държавни мерки) и заявява изплащане на компенсации за работници и служители, осигурени в икономическите дейности, а имено:

Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети* с изключение на: 47.11 Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия; 47.2 Търговия на дребно в специализирани магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия; 47.73 Търговия на дребно с лекарства и други фармацевтични стоки; 47.74 Търговия на дребно с медицински и ортопедични стоки; 47.8 Търговия на дребно на открити щандове и пазари; 47.9 Търговия на дребно извън търговски обекти
Друг пътнически сухопътен транспорт
Пътнически въздушен транспорт
Хотелиерство
Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване
Дейност на питейни заведения
Прожектиране на филми
Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности свързани с пътувания и резервации
Организиране на конгреси и търговски изложения
Предучилищно образование (частен сектор)
Артистична и творческа дейност
Други дейности в областта на културата
Спортни и други дейности, свързани с развлечения и отдих
Поддържане на добро физическо състояние
Други икономически дейности – за работодатели, които са преустановили дейност, осъществявана на територията на отделни населени места, в които със заповед на държавен орган са въведени противоепидемични мерки на основание чл. 63 от Закона за здравето

2. За изплащане на компенсации могат да кандидатстват работодатели от всички сектори от Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008), с изключение на секторите А, К, О, Р, Q, T и U (виж изключенията подробно изброени по-долу), които отговарят на по-горните критерии (по т. I) и на следните изисквания:

2.1. Работодател, който със своя заповед, издадена на основание чл. 120в, ал. 1 от Кодекса на труда, е преустановил работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители. (тоест, сам е преценил необходимостта от преустановяване).

2.2. Работодател, който със своя заповед, издадена на основание чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, е установил непълно работно време в предприятието или в негово звено.

2.3. Работодатели, които са декларирали намаляване на приходите от продажби:

1). за лицата, учредени преди 1 март 2019 г. – с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо същия месец на предходната календарна година; Тоест, ако април 2020г. се подаде заявлението, работодателят ще следва да докаже спад с поне 20% спрямо март 2019г.

2). за лицата, учредени след 1 март 2019 г. – с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо усреднените приходи за януари и февруари на 2020 г.

II. КАК СЕ ФОРМИРА РАЗМЕРА НА КОМПЕНСАЦИЯТА:

За база за определяне на компенсацията се взема осигурителният доход за януари 2020 г., като:

1. за лицата, които имат отработени дни – среднодневният осигурителен доход се умножава по броя на работните дни за януари;

2. за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск поради временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст – среднодневният размер на  дохода, от който е определено обезщетението, се умножава по броя на работните дни за януари;

3. за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст – минималната месечна работна заплата за страната;

4. за лицата, които са ползвали отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст – среднодневният осигурителен доход, определен по реда на т. 2 и 3, се умножава по съответния брой работни дни;

5. за лицата, които през целия месец са били в неплатен отпуск или не са осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при този работодател – минималната месечна работна заплата за страната.

Компенсации се изплащат за целия период или за част от периода на действие на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., но за не повече от три месеца.

Компенсациите са в размер на 60 на сто от размера на осигурителния доход за януари 2020 г. за всеки работник и служител, за когото е приложен режимът по-горе и на когото ще бъде запазена заетостта за допълнителен период, равен на  периода, за който се изплащат компенсации. В случаите на установено непълно работно време компенсацията се изплаща пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно.

ВАЖНО! Работодателят изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение на лицата за съответния месец и заплаща дължимите осигурителни вноски.

III. ЗА КОИ ИКОНОМИЧЕСКИ КАТЕГОРИИ И КАТЕГОРИИ ЛИЦА НЕ СЕ ДЪЛЖАТ КОМПЕНСАЦИИ:

Не се дължат за следните икономически категории:

Селско, горско и рибно стопанство, финансови и застрахователни дейности, държавно управление, образование, хуманно здравеопазване и социална работа, дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби.

Не се дължат и за следните категории лица:

1. Работници и служители, които не са били в трудово правоотношение с работодателя преди датата на обявяване на извънредното положение;

2. Работници и служители, които ползват отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст;

3. работници и служители, за които работодателят получава финансиране за възнаграждения и осигурителни вноски от държавния бюджет, със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или други публични средства.

IV. РЕД ЗА ЗАЯВЯВАНЕ И ИЗПЛАЩАНЕ:

Работодателите подават в дирекция “Бюро по труда”, обслужваща територията по мястото на работа на работниците и служителите, заявление за изплащане на компенсации по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Заявлението се подава на хартиен носител, по електронен път или с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор.

Към заявлението се прилагат:

1. заверено копие на заповедта на работодателя за преустановяване на работа по чл. 120в от Кодекса на труда или на заповедта за установяване на непълно работно време по чл. 138 а, ал. 2 от Кодекса на труда;

2. декларация за обстоятелствата за това, че работодателят ще запази заетостта и няма да прекратява трудовите правоотношения;

3. декларация от работодателя и документи, удостоверяващи намаляване на приходите от продажби;

4. списък на работниците и служителите, за които се подава заявление за изплащане на компенсации по реда на постановлението, съдържащ данни за лицата – трите имена, ЕГН или личен номер, личен номер на чужденец, служебен номер от Националната агенция за приходите, а за работниците и служителите, работещи при непълно работно време – продължителността на установеното непълно работно време;

5. декларация, съдържаща данни за платежна сметка на работодателя, обозначена с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number – IBAN), водена от доставчик на платежни услуги, лицензиран от Българската народна банка, или от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на страната.

Образци на изискуемите документи могат да се открият на следния интернет адрес: https://www.az.government.bg/pages/izplashtane-na-kompensacii-za-zapazwane-na-zaetostta/

Комисия, определена със заповед на директора на дирекция „Бюро по труда”, разглежда документите и извършва проверка за съответствие с критериите за изплащане на компенсации в срок до 7 работни дни от подаването на заявлението.

Комисията отразява в протокол съответствието или несъответствието на работодателя с критериите за изплащане на компенсации.

Дирекция „Бюро по труда” уведомява работодателите за съответствието или несъответствието с критериите за изплащане на компенсации, установено от комисията, в срок до 2 работни дни от датата на съставянето на протокола.

Националният осигурителен институт изплаща на работодателите компенсациите въз основа на обобщената информация, предоставена от Агенцията по заетостта.

В случай на възобновяване на работа или отмяна на заповедта за установяване на непълно работно време през периода на изплащане на компенсациите работодателят уведомява писмено, включително по електронен път, Агенцията по заетостта в срок 3 работни дни от датата на издаването на заповедта за възобновяване на работа.

Работодател, получил компенсации, който не изпълни задължението си за опазване на заетостта или декларира неверни данни, възстановява изплатените компенсации на бюджета на държавното обществено осигуряване, ведно със законните лихви.

За декларирането на неверни данни се носи и наказателна отговорност по реда на чл. 313 от Наказателния кодекс от лицето (най-често управители, материално-отговорни лица), които непосредствено са декларирали неверните данни. Предвиденото наказание е  лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева.

 Работодател, получил компенсации, за когото Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ установи, че не изпълнява заявените с документите ангажименти, възстановява изплатените компенсации на бюджета на държавното обществено осигуряване.

    Настоящата статия има спомагателен характер и е създадена с цел да ориентира бизнеса във възможностите, които има в ситуацията на извънредно положение. Статията няма претенции за пълнота и изчерпателност и не замества квалифицираната юридическа помощ.

Автор: адв. Симеон Джамбазов, Адвокатска къща „Джамбазов и партньори“


Facebook Linkedin

ПРАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАБОТОДАТЕЛИТЕ ВЪВ ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ

Posted on

Поради възникналата световна пандемия с COVID-19, с нарочно решение от 13.03.2020г. на Народното събрание на Република България е обявено извънредно положение върху цялата територия на страната.

В изпълнение на взетото решение на Народното събрание на Републиката, министърът на здравеопазването издаде редица от заповеди, чрез които се въведоха множество ограничения за правата на гражданите, както и за тези на юридическите лица-търговци относно възможността да упражняват дейност. За редица работодатели и търговци ограниченията бяха окончателни – тоест, указващи преустановяването на дейността им с оглед създадената епидемична обстановка в страната. Като такива бяха посочени – ресторанти, барове, заведения за бързо хранене, дискотеки, кафе-сладкарници, търговски центрове – тип мол. Преустановена бе и трудовата дейност свързана със спортна, културно-развлекателна и научна дейност – като кина, театри, спортни и СПА-центрове, фитнес зали, както и всякаква дейност и групови форми, свързани с работа с деца.

Същевременно, на 24.03.2020г. в Държавен вестник бе обнародван Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Последният въведе серия от предписания, на които работодателите, продължили или преустановили дейност поради обявеното извънредно положение, могат да се позоват с цел минимизиране на щетите. Такива съществуват и в Кодекса на труда, като в рамките на настоящото изложение сме систематизирали основните възможности, които нормативната база позволява.

  1. Работодателите, които не са обхванати от крайните държавни мерки и продължават дейността си:

1. Могат да възлагат на работниците в зависимост от специфичния характер на работа и възможността за нейното обезпечаване надомна работа или работа от разстояние, без да съобразяват съгласието им, освен когато това е невъзможно. Условията и редът за възлагане, изпълнение и контрол се определят със заповед на работодателя или органа по назначаване. Принципното разграничение между надомна работа и работа от разстояние е регламентирано в Кодекса на труда. Най-общо, при надомната работа се договоря изпълнение на трудовите задължения във връзка с изработка на продукция и/или предоставяне на услуга в дома на работника или служителя или в други помещения по негов избор извън работното място на работодателя срещу възнаграждение с негови и/или на работодателя оборудване, материали и други спомагателни средства. Работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето и е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя.

При възлагане предоставянето на надомна работа или работа от разстояние се изменя само мястото на работа, без да се изменят другите условия по трудовия договор. След прекратяването на извънредното положение, трудовото правоотношение се възстановява с характеристиките си преди възникването на ограниченията.

Важно е да се отбележи, че съгласно изискванията на Кодекса на труда при осъществяване на надомна работа или работа от разстояние, работодателят има задължение да обезпечи за своя сметка техническото оборудване, консумативи, програмното (софтуерно) осигуряване, защита на данните, устройства за комуникация с работника, както и да гарантира здравословни и безопасни условия на труд.

2. При продължаване на дейността и когато производствената организация го позволява, то в предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време. Продължителността на работното време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време. Настоящата мярка води до съответно намаляване на трудовото възнаграждение, признатия осигурителен стаж и др.

Работодателят може да съчетава мерките по т. 1 и т. 2.

3. Когато дейността продължава, но поради причини свързани с реорганизацията и/или намаляване обема на работа работодателят не може да прилага по-горните мерки, може едностранно, без съгласието на служителя, да му предостави ползването на платения годишен отпуск  – до ½ от същия. За остатъка е нужно изрично съгласие на служителя.

Настоящата мярка следва да се разграничава от правото на работодателя да предостави целия платен годишен отпуск, описана по-долу. Последното може да бъде прилагано само, когато работодателят е преустановил дейност.

Работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение по искане на:

1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;

2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;

3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;

4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;

5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;

6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 от Кодекса на труда.

            Работодателят може да предостави ползването на неплатен отпуск само със съгласието на служителя, независимо дали е продължил дейността или е преустановил същата.

       4. През време на извънредното положение не се прилагат ограниченията за извънреден труд и за неговата продължителност за работниците и служителите на намалено работно време, които оказват или подпомагат оказването на медицинска помощ, съответно за държавните служители, които по длъжностна характеристика или разпореждане на ръководител подпомагат оказването на медицинска помощ.

Полицейските органи и органите по пожарна безопасност и защита на населението полагат извънреден труд над ограниченията по Закона за Министерството на вътрешните работи след изрично писмено съгласие на държавния служител.

       5. Законът за мерките и действията през време на извънредното положение регламентира специални промени и спрямо някои категории лица и служители. През време на извънредното положение, учителите и педагогическите специалисти осъществяват обучението и подкрепата за личностно развитие в рамките на трудовото си правоотношение, без да е необходимо сключване на допълнителни споразумения, като осигуряват в дома си или избрано от тях друго помещение извън училището работно място и използват необходимото технологично оборудване. Същото се вменява и на директорите на училищата, като и учителите и директорите продължават да получават уговореното си брутно трудово възнаграждение.

II. При преустановяване на дейността:

1. Когато работодателят е преустановил изяло дейност или в рамките на своя структура, или спрямо отделни работници и служители, поради въведените ограничения с извънредното положение в страната, може да обяви престой. Престоят може да възникне както по преценка на работодателя с оглед намалената икономическа активност, така и поради въведените ограничения на държавните власти. Работодателят постановява престоя с нарочна заповед. Какво може да реализира работодателят във време на престой:

1.1.През времетраене на престоя и ако организацията и структурата на предприятието го позволява, работодателят може едностранно, без съгласие на служителя, да измени трудовото му правоотношение и му възложи изпълнение на друга работа в същото или друго предприятие, но в същото населено място (местност) – до отпадане на престоя. При извършване на промяната, работодателят е длъжен да съобрази квалификацията и здравословното състояние на служителя, а когато са налице непреодолими причини, квалификацията може да бъде пренебрегната за възлагане на друга трудова дейност.

Тази дейност следва да бъде изпълнявана само ако не е в ограниченията, наложени със заповедите на Министъра на здравеопазването и при спазване на всички изисквания за дезинфекция с оглед епидемичната обстановка.  В тази връзка и съгласно Закона за мерките и действията през време на извънредното положение, когато престоят е наложен с властнически акт на държавата, то работодателят е длъжен да не допуска работниците и служителите до работните им места.

Важна особеност е, че през време на престой, възникнал не по-вина на служителя, работодателят му дължи брутното трудово възнаграждение така, както е уговорено. За времето, през което работникът или служителят е изпълнявал друга работа поради епидемичната обстановка, той получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа, но не по-малко от брутното възнаграждение за основната му работа.

1.2. В случай, че е обявил престой, но организацията и структурата на предприятието не позволяват възлагане на друга дейност, то работодателят може едностранно, без съгласие на служителя, да му предостави ползването на платения годишен отпуск. Това може да се извърши и спрямо служителите, които не са навършили изискуемия 8-месечен осигурителен стаж.

            1.3. Ако е обявил престой (т.е. преустановил е дейност) за цялото предприятие, част от него или за отделни работници, или е намалил приходите си с поне 20% спрямо по-ранен период на дейност, няма задължения за данъци и осигурителни вноски, не е обявен в несъстоятелност, не е прекратил трудовите договори на работниците или служителите, то работодателят може да кандидатства за компенсация, като държавата би му осигурила 60% от осигурителния доход за месец януари 2019г. за всеки работник за периода на извънредното положение, но не повече от 3 месеца.

            Повече за мярката – в тази статия: https://dzhambazov-law.eu/?page_id=52

1.4 Когато престоят е продължил повече от 15 работни дни и работодателят не е приложил някоя от по-горните мерки, той има право да прекрати трудовия договор със служителя на специалното основание на чл. 328, т. 4 от Кодекса на труда. Това право той упражнява с едномесечно предизвестие, през времетраенето на което на служителя ще се дължи брутното му възнаграждение.

1.5. Работодателят има право да прекрати трудовия договор на служителя и когато не е обявил престой, но е намалял обема на работа с оглед създадената обстановка в страната. Това си право той отново може да упражни с едномесечно предизвестие, за периода на което ще дължи брутното трудово възнаграждение на служителя. При уволнение поради намаляване на обема на работата работодателят е длъжен предварително да извърши подбор, с цел да останат на работа работниците и служителите, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.

            Възможностите по т.1.4 и т. 1.5. могат да се упражнят само на база възникналите обективни факти и не е необходимо допълнително мотивиране или предварителни действия от страна на работодателя, с изключение уточнението в предходното изречение. Но мерките са абсолютно крайни и нежелателни с оглед създадената тежка икономическа обстановка в страната. Работодателите следва да имат предвид, че ще могат да се ползват от серия икономически мерки (една от които е мярката по т.1.3), които държавата ще им осигури с цел подпомагане запазването на работните места и недопускане на големи икономически сривове.

            Настоящата статия има спомагателен характер и е създадена с цел да ориентира бизнеса във възможностите, които има в ситуацията на извънредно положение. Статията няма претенции за пълнота и изчерпателност и не замества квалифицираната юридическа помощ.

Автор: адв. Симеон Джамбазов, Адвокатска къща „Джамбазов и партньори“

Facebook Linkedin