Етикет: работодатели

РЕД ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА КОМПЕНСАЦИИ ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ПРИ ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ

Posted on

На 30.03.2020г. Министерският съвет на Република България прие свое Постановление за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г.  Предстои обнародване на Постановлението в Държавен вестник, като е предвидено то да породи действие със задна дата – от 13.03.2020г.

КОИ РАБОТОДАТЕЛИ МОГАТ ДА ПРЕТЕНДИРАТ ЗА КОМПЕНСАЦИИ:

            I. За изплащане на компенсации могат да кандидатстват работодатели, които:

1. са местни физически или юридически лица, както и чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България;

2. нямат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата или общината, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, и за които работодателят не е предприел действия за разсрочване, отсрочване или обезпечение;

3. не са обявени в несъстоятелност или не се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация;

4. запазят заетостта на работниците и служителите, за които са получили компенсация, за период, не по-малък от периода, за който са изплатени компенсациите;

5. не прекратят трудови договори на работници и служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда през периода, за който им се изплащат компенсации;

6. нямат установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение, нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63,
ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301–305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност през период от 6 месеца преди издаването на заповедта за преустановяване на работа.

Компенсации могат да се изплащат на:

1.Работодател, който поради извънредното положение, със своя заповед, издадена въз основа на заповед на държавен орган, е преустановил работата на предприятието или на част от предприятието (тоест, бил е обхванат от ограничителните държавни мерки) и заявява изплащане на компенсации за работници и служители, осигурени в икономическите дейности, а имено:

Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети* с изключение на: 47.11 Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия; 47.2 Търговия на дребно в специализирани магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия; 47.73 Търговия на дребно с лекарства и други фармацевтични стоки; 47.74 Търговия на дребно с медицински и ортопедични стоки; 47.8 Търговия на дребно на открити щандове и пазари; 47.9 Търговия на дребно извън търговски обекти
Друг пътнически сухопътен транспорт
Пътнически въздушен транспорт
Хотелиерство
Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване
Дейност на питейни заведения
Прожектиране на филми
Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности свързани с пътувания и резервации
Организиране на конгреси и търговски изложения
Предучилищно образование (частен сектор)
Артистична и творческа дейност
Други дейности в областта на културата
Спортни и други дейности, свързани с развлечения и отдих
Поддържане на добро физическо състояние
Други икономически дейности – за работодатели, които са преустановили дейност, осъществявана на територията на отделни населени места, в които със заповед на държавен орган са въведени противоепидемични мерки на основание чл. 63 от Закона за здравето

2. За изплащане на компенсации могат да кандидатстват работодатели от всички сектори от Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008), с изключение на секторите А, К, О, Р, Q, T и U (виж изключенията подробно изброени по-долу), които отговарят на по-горните критерии (по т. I) и на следните изисквания:

2.1. Работодател, който със своя заповед, издадена на основание чл. 120в, ал. 1 от Кодекса на труда, е преустановил работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители. (тоест, сам е преценил необходимостта от преустановяване).

2.2. Работодател, който със своя заповед, издадена на основание чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, е установил непълно работно време в предприятието или в негово звено.

2.3. Работодатели, които са декларирали намаляване на приходите от продажби:

1). за лицата, учредени преди 1 март 2019 г. – с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо същия месец на предходната календарна година; Тоест, ако април 2020г. се подаде заявлението, работодателят ще следва да докаже спад с поне 20% спрямо март 2019г.

2). за лицата, учредени след 1 март 2019 г. – с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо усреднените приходи за януари и февруари на 2020 г.

II. КАК СЕ ФОРМИРА РАЗМЕРА НА КОМПЕНСАЦИЯТА:

За база за определяне на компенсацията се взема осигурителният доход за януари 2020 г., като:

1. за лицата, които имат отработени дни – среднодневният осигурителен доход се умножава по броя на работните дни за януари;

2. за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск поради временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст – среднодневният размер на  дохода, от който е определено обезщетението, се умножава по броя на работните дни за януари;

3. за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст – минималната месечна работна заплата за страната;

4. за лицата, които са ползвали отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст – среднодневният осигурителен доход, определен по реда на т. 2 и 3, се умножава по съответния брой работни дни;

5. за лицата, които през целия месец са били в неплатен отпуск или не са осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при този работодател – минималната месечна работна заплата за страната.

Компенсации се изплащат за целия период или за част от периода на действие на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., но за не повече от три месеца.

Компенсациите са в размер на 60 на сто от размера на осигурителния доход за януари 2020 г. за всеки работник и служител, за когото е приложен режимът по-горе и на когото ще бъде запазена заетостта за допълнителен период, равен на  периода, за който се изплащат компенсации. В случаите на установено непълно работно време компенсацията се изплаща пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно.

ВАЖНО! Работодателят изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение на лицата за съответния месец и заплаща дължимите осигурителни вноски.

III. ЗА КОИ ИКОНОМИЧЕСКИ КАТЕГОРИИ И КАТЕГОРИИ ЛИЦА НЕ СЕ ДЪЛЖАТ КОМПЕНСАЦИИ:

Не се дължат за следните икономически категории:

Селско, горско и рибно стопанство, финансови и застрахователни дейности, държавно управление, образование, хуманно здравеопазване и социална работа, дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби.

Не се дължат и за следните категории лица:

1. Работници и служители, които не са били в трудово правоотношение с работодателя преди датата на обявяване на извънредното положение;

2. Работници и служители, които ползват отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст;

3. работници и служители, за които работодателят получава финансиране за възнаграждения и осигурителни вноски от държавния бюджет, със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или други публични средства.

IV. РЕД ЗА ЗАЯВЯВАНЕ И ИЗПЛАЩАНЕ:

Работодателите подават в дирекция “Бюро по труда”, обслужваща територията по мястото на работа на работниците и служителите, заявление за изплащане на компенсации по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Заявлението се подава на хартиен носител, по електронен път или с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор.

Към заявлението се прилагат:

1. заверено копие на заповедта на работодателя за преустановяване на работа по чл. 120в от Кодекса на труда или на заповедта за установяване на непълно работно време по чл. 138 а, ал. 2 от Кодекса на труда;

2. декларация за обстоятелствата за това, че работодателят ще запази заетостта и няма да прекратява трудовите правоотношения;

3. декларация от работодателя и документи, удостоверяващи намаляване на приходите от продажби;

4. списък на работниците и служителите, за които се подава заявление за изплащане на компенсации по реда на постановлението, съдържащ данни за лицата – трите имена, ЕГН или личен номер, личен номер на чужденец, служебен номер от Националната агенция за приходите, а за работниците и служителите, работещи при непълно работно време – продължителността на установеното непълно работно време;

5. декларация, съдържаща данни за платежна сметка на работодателя, обозначена с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number – IBAN), водена от доставчик на платежни услуги, лицензиран от Българската народна банка, или от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на страната.

Образци на изискуемите документи могат да се открият на следния интернет адрес: https://www.az.government.bg/pages/izplashtane-na-kompensacii-za-zapazwane-na-zaetostta/

Комисия, определена със заповед на директора на дирекция „Бюро по труда”, разглежда документите и извършва проверка за съответствие с критериите за изплащане на компенсации в срок до 7 работни дни от подаването на заявлението.

Комисията отразява в протокол съответствието или несъответствието на работодателя с критериите за изплащане на компенсации.

Дирекция „Бюро по труда” уведомява работодателите за съответствието или несъответствието с критериите за изплащане на компенсации, установено от комисията, в срок до 2 работни дни от датата на съставянето на протокола.

Националният осигурителен институт изплаща на работодателите компенсациите въз основа на обобщената информация, предоставена от Агенцията по заетостта.

В случай на възобновяване на работа или отмяна на заповедта за установяване на непълно работно време през периода на изплащане на компенсациите работодателят уведомява писмено, включително по електронен път, Агенцията по заетостта в срок 3 работни дни от датата на издаването на заповедта за възобновяване на работа.

Работодател, получил компенсации, който не изпълни задължението си за опазване на заетостта или декларира неверни данни, възстановява изплатените компенсации на бюджета на държавното обществено осигуряване, ведно със законните лихви.

За декларирането на неверни данни се носи и наказателна отговорност по реда на чл. 313 от Наказателния кодекс от лицето (най-често управители, материално-отговорни лица), които непосредствено са декларирали неверните данни. Предвиденото наказание е  лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева.

 Работодател, получил компенсации, за когото Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ установи, че не изпълнява заявените с документите ангажименти, възстановява изплатените компенсации на бюджета на държавното обществено осигуряване.

    Настоящата статия има спомагателен характер и е създадена с цел да ориентира бизнеса във възможностите, които има в ситуацията на извънредно положение. Статията няма претенции за пълнота и изчерпателност и не замества квалифицираната юридическа помощ.

Автор: адв. Симеон Джамбазов, Адвокатска къща „Джамбазов и партньори“


Facebook Linkedin

ПРАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАБОТОДАТЕЛИТЕ ВЪВ ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ

Posted on

Поради възникналата световна пандемия с COVID-19, с нарочно решение от 13.03.2020г. на Народното събрание на Република България е обявено извънредно положение върху цялата територия на страната.

В изпълнение на взетото решение на Народното събрание на Републиката, министърът на здравеопазването издаде редица от заповеди, чрез които се въведоха множество ограничения за правата на гражданите, както и за тези на юридическите лица-търговци относно възможността да упражняват дейност. За редица работодатели и търговци ограниченията бяха окончателни – тоест, указващи преустановяването на дейността им с оглед създадената епидемична обстановка в страната. Като такива бяха посочени – ресторанти, барове, заведения за бързо хранене, дискотеки, кафе-сладкарници, търговски центрове – тип мол. Преустановена бе и трудовата дейност свързана със спортна, културно-развлекателна и научна дейност – като кина, театри, спортни и СПА-центрове, фитнес зали, както и всякаква дейност и групови форми, свързани с работа с деца.

Същевременно, на 24.03.2020г. в Държавен вестник бе обнародван Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Последният въведе серия от предписания, на които работодателите, продължили или преустановили дейност поради обявеното извънредно положение, могат да се позоват с цел минимизиране на щетите. Такива съществуват и в Кодекса на труда, като в рамките на настоящото изложение сме систематизирали основните възможности, които нормативната база позволява.

  1. Работодателите, които не са обхванати от крайните държавни мерки и продължават дейността си:

1. Могат да възлагат на работниците в зависимост от специфичния характер на работа и възможността за нейното обезпечаване надомна работа или работа от разстояние, без да съобразяват съгласието им, освен когато това е невъзможно. Условията и редът за възлагане, изпълнение и контрол се определят със заповед на работодателя или органа по назначаване. Принципното разграничение между надомна работа и работа от разстояние е регламентирано в Кодекса на труда. Най-общо, при надомната работа се договоря изпълнение на трудовите задължения във връзка с изработка на продукция и/или предоставяне на услуга в дома на работника или служителя или в други помещения по негов избор извън работното място на работодателя срещу възнаграждение с негови и/или на работодателя оборудване, материали и други спомагателни средства. Работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето и е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя.

При възлагане предоставянето на надомна работа или работа от разстояние се изменя само мястото на работа, без да се изменят другите условия по трудовия договор. След прекратяването на извънредното положение, трудовото правоотношение се възстановява с характеристиките си преди възникването на ограниченията.

Важно е да се отбележи, че съгласно изискванията на Кодекса на труда при осъществяване на надомна работа или работа от разстояние, работодателят има задължение да обезпечи за своя сметка техническото оборудване, консумативи, програмното (софтуерно) осигуряване, защита на данните, устройства за комуникация с работника, както и да гарантира здравословни и безопасни условия на труд.

2. При продължаване на дейността и когато производствената организация го позволява, то в предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време. Продължителността на работното време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време. Настоящата мярка води до съответно намаляване на трудовото възнаграждение, признатия осигурителен стаж и др.

Работодателят може да съчетава мерките по т. 1 и т. 2.

3. Когато дейността продължава, но поради причини свързани с реорганизацията и/или намаляване обема на работа работодателят не може да прилага по-горните мерки, може едностранно, без съгласието на служителя, да му предостави ползването на платения годишен отпуск  – до ½ от същия. За остатъка е нужно изрично съгласие на служителя.

Настоящата мярка следва да се разграничава от правото на работодателя да предостави целия платен годишен отпуск, описана по-долу. Последното може да бъде прилагано само, когато работодателят е преустановил дейност.

Работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение по искане на:

1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;

2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;

3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;

4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;

5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;

6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 от Кодекса на труда.

            Работодателят може да предостави ползването на неплатен отпуск само със съгласието на служителя, независимо дали е продължил дейността или е преустановил същата.

       4. През време на извънредното положение не се прилагат ограниченията за извънреден труд и за неговата продължителност за работниците и служителите на намалено работно време, които оказват или подпомагат оказването на медицинска помощ, съответно за държавните служители, които по длъжностна характеристика или разпореждане на ръководител подпомагат оказването на медицинска помощ.

Полицейските органи и органите по пожарна безопасност и защита на населението полагат извънреден труд над ограниченията по Закона за Министерството на вътрешните работи след изрично писмено съгласие на държавния служител.

       5. Законът за мерките и действията през време на извънредното положение регламентира специални промени и спрямо някои категории лица и служители. През време на извънредното положение, учителите и педагогическите специалисти осъществяват обучението и подкрепата за личностно развитие в рамките на трудовото си правоотношение, без да е необходимо сключване на допълнителни споразумения, като осигуряват в дома си или избрано от тях друго помещение извън училището работно място и използват необходимото технологично оборудване. Същото се вменява и на директорите на училищата, като и учителите и директорите продължават да получават уговореното си брутно трудово възнаграждение.

II. При преустановяване на дейността:

1. Когато работодателят е преустановил изяло дейност или в рамките на своя структура, или спрямо отделни работници и служители, поради въведените ограничения с извънредното положение в страната, може да обяви престой. Престоят може да възникне както по преценка на работодателя с оглед намалената икономическа активност, така и поради въведените ограничения на държавните власти. Работодателят постановява престоя с нарочна заповед. Какво може да реализира работодателят във време на престой:

1.1.През времетраене на престоя и ако организацията и структурата на предприятието го позволява, работодателят може едностранно, без съгласие на служителя, да измени трудовото му правоотношение и му възложи изпълнение на друга работа в същото или друго предприятие, но в същото населено място (местност) – до отпадане на престоя. При извършване на промяната, работодателят е длъжен да съобрази квалификацията и здравословното състояние на служителя, а когато са налице непреодолими причини, квалификацията може да бъде пренебрегната за възлагане на друга трудова дейност.

Тази дейност следва да бъде изпълнявана само ако не е в ограниченията, наложени със заповедите на Министъра на здравеопазването и при спазване на всички изисквания за дезинфекция с оглед епидемичната обстановка.  В тази връзка и съгласно Закона за мерките и действията през време на извънредното положение, когато престоят е наложен с властнически акт на държавата, то работодателят е длъжен да не допуска работниците и служителите до работните им места.

Важна особеност е, че през време на престой, възникнал не по-вина на служителя, работодателят му дължи брутното трудово възнаграждение така, както е уговорено. За времето, през което работникът или служителят е изпълнявал друга работа поради епидемичната обстановка, той получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа, но не по-малко от брутното възнаграждение за основната му работа.

1.2. В случай, че е обявил престой, но организацията и структурата на предприятието не позволяват възлагане на друга дейност, то работодателят може едностранно, без съгласие на служителя, да му предостави ползването на платения годишен отпуск. Това може да се извърши и спрямо служителите, които не са навършили изискуемия 8-месечен осигурителен стаж.

            1.3. Ако е обявил престой (т.е. преустановил е дейност) за цялото предприятие, част от него или за отделни работници, или е намалил приходите си с поне 20% спрямо по-ранен период на дейност, няма задължения за данъци и осигурителни вноски, не е обявен в несъстоятелност, не е прекратил трудовите договори на работниците или служителите, то работодателят може да кандидатства за компенсация, като държавата би му осигурила 60% от осигурителния доход за месец януари 2019г. за всеки работник за периода на извънредното положение, но не повече от 3 месеца.

            Повече за мярката – в тази статия: https://dzhambazov-law.eu/?page_id=52

1.4 Когато престоят е продължил повече от 15 работни дни и работодателят не е приложил някоя от по-горните мерки, той има право да прекрати трудовия договор със служителя на специалното основание на чл. 328, т. 4 от Кодекса на труда. Това право той упражнява с едномесечно предизвестие, през времетраенето на което на служителя ще се дължи брутното му възнаграждение.

1.5. Работодателят има право да прекрати трудовия договор на служителя и когато не е обявил престой, но е намалял обема на работа с оглед създадената обстановка в страната. Това си право той отново може да упражни с едномесечно предизвестие, за периода на което ще дължи брутното трудово възнаграждение на служителя. При уволнение поради намаляване на обема на работата работодателят е длъжен предварително да извърши подбор, с цел да останат на работа работниците и служителите, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.

            Възможностите по т.1.4 и т. 1.5. могат да се упражнят само на база възникналите обективни факти и не е необходимо допълнително мотивиране или предварителни действия от страна на работодателя, с изключение уточнението в предходното изречение. Но мерките са абсолютно крайни и нежелателни с оглед създадената тежка икономическа обстановка в страната. Работодателите следва да имат предвид, че ще могат да се ползват от серия икономически мерки (една от които е мярката по т.1.3), които държавата ще им осигури с цел подпомагане запазването на работните места и недопускане на големи икономически сривове.

            Настоящата статия има спомагателен характер и е създадена с цел да ориентира бизнеса във възможностите, които има в ситуацията на извънредно положение. Статията няма претенции за пълнота и изчерпателност и не замества квалифицираната юридическа помощ.

Автор: адв. Симеон Джамбазов, Адвокатска къща „Джамбазов и партньори“

Facebook Linkedin